Днес, 9 юли, отбелязваме 175 години от рождението на Иван Вазов – една от най-великите личности в българската култура и обществен живот. Роден през 1850 г. в град Сопот, Вазов остава в историята като "Патриархът на българската литература" – поет, писател, драматург, академик и общественик, чиято роля е безценна за изграждането на националното самосъзнание след Освобождението.
Иван Вазов живее и твори в две съдбовни епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Неговото творчество, пропито с родолюбие, вяра и историческа памет, оставя траен отпечатък върху поколения българи. Сред най-емблематичните му произведения са "Епопея на забравените", романът "Под игото", "Чичовци", "Немили-недраги", както и множество стихотворения и пиеси.
В най-тежките моменти за България народът търси именно Вазов. Показателен е случаят след подписването на Ньойския договор, когато над 2000 души се събират пред дома му, за да чуят думите му на утеха. С трогателна реч той вдъхва надежда на съкрушения народ:
„С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата... Не се отчайвайте! Жив е българският бог!“
Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София, оставяйки след себе си неизмеримо културно наследство. Погребан е тържествено в църквата „Света София“. Днес неговото име носят десетки институции – театри, читалища, училища и булеварди. От 1976 г. Народният театър гордо носи името „Иван Вазов“, а дори в далечна Антарктика, нос на остров Ливингстън е кръстен на него.
Делото и думите на Вазов продължават да вдъхновяват. Поклон пред паметта му.
Публикувай коментар