На 2 май Българската православна църква отдава почит на Борис I Михаил – владетелят, който променя духовния и културния път на българския народ. Той остава в историята като покръстител и „равноапостолен светец“, заради огромния принос към утвърждаването на християнството в България.
Покръстването на българите е дълъг процес, завършил през 864–865 г. След сключването на мир с Византия, княз Борис I приема християнството, като негов кръстник става византийският император Михаил III. С този акт България официално се приобщава към християнска Европа. Малко след това започва масово покръстване на народа, подпомогнато от византийски духовници.
Събитието има не само религиозно, но и културно значение. След смъртта на Кирил и Методий, техните ученици намират убежище в България и развиват книжовна и просветна дейност. Това поставя основите на българската писменост и култура.
В края на живота си Борис се оттегля в манастир, но се завръща за кратко, за да потуши опит за връщане към езичеството, организиран от сина му Владимир. След това отново приема монашеството и умира на 2 май 906 г.
Днес делото на св. цар Борис-Михаил остава символ на духовно просветление и държавническа мъдрост. На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Борис, Бориса, Боряна, Борислав, Борислава, Борил и Борко.
Публикувай коментар