На 30 ноември Православната църква почита Свети Андрей Първозвани – първия от апостолите, призован да последва Христос. В християнската традиция той се смята за апостол на православните славяни, тъй като ръкополага първия епископ в Константинопол – Стахий, откъдето по-късно българите, сърбите и руснаците приемат кръщение и миропомазание.
В българските земи празникът е познат още като Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народното вярване от този ден денят започва да нараства. Традицията повелява домакините да приготвят вариво от царевица, жито, боб, леща и други зърна, които символизират плодородие и едрина на бъдещата реколта. От него се дава както на семейството, така и на домашните животни, а част се раздава из махалата за здраве и берекет.
На север от Балкана празникът е свързан и с култа към мечката. Легендата разказва, че свети Андрей подчинил дива мечка и я впрегнал да оре нивата му, поради което е почитан като неин покровител. Затова рано сутринта най-възрастната жена в дома хвърля варени зърна към покрива със заклинание към мечката, за да не вреди на хора и добитък.
Андреевден е важен и за младите невести – ден, в който се вярва, че съдбата ще покаже благоволение за плодовитост и здраво потомство. Според традицията на този ден не се върши къщна работа и не се перат дрехи.
Празнуват именниците: Андрей, Андреа, Андриан, Андриана, Първан, Първанка, Пръвка, Храбър, Силен, Силка, Дешо и Дешка.
Публикувай коментар