Принадлежността на Георги Калушев към структурите на бившата Държавна сигурност (ДС) е официално установена и обявена от Комисия по досиетата през 2014 г. Проверката е извършена във връзка с ръководната му длъжност в Университет за национално и световно стопанство (УНСС), където в периода 1997–1999 г. той оглавява катедра „Бизнес администрация“.
Според публичните данни Калушев (р. 1944 г.) е вербуван през 1972 г. от Първо главно управление на ДС – външното разузнаване, като секретен сътрудник с псевдоним „ЖИВКО“. По-късно е прехвърлен към Второ главно управление – контраразузнаването. След промените от 10 ноември 1989 г. той продължава сътрудничеството си със службите, наследили ДС – първоначално Национална служба „Сигурност“, а впоследствие и ДАНС. Резолюция върху архивното му картонче от 1995 г. сочи, че контактите му със службите са продължили и в годините на прехода.
Периодът 1994–1995 г. се смята за ключов, тъй като тогава множество досиета са прехвърляни или преработвани, а част от агентите са запазени в новите структури. Според архивите Георги Калушев е бил укрит от публично обявяване и през 1998 г., като принадлежността му към ДС става публична едва през 2014 г.
Данните показват, че в годините, когато синът му Ивайло Калушев изгражда религиозна общност, бащата е поддържал активни връзки със службите. Обявяването на досието му става след като Ивайло вече се намира в Мексико.
Допълнително напрежение около случая създават твърдения, че в общността край Петрохан е имало лица, свързани със службите. Появиха се неофициални информации за възможни контакти с ДАНС, но до момента липсва официален отговор на отправени медийни запитвания.
Семейната история също привлича внимание. Георги Калушев е бил женен за проф. Стела Димитрова, преподавател в Националната музикална академия, която публично заяви, че е убедена в невинността на сина си.
Името на Калушев се свързва и с трагичните събития от 1–2 февруари 2026 г. в хижа край Петрохан. Първият сигнал за телата е подаден от Деян Илиев, близък до групата, който твърди, че е открил жертвите и е уведомил органите на реда. По думите му на място са открити множество гилзи и следи от пожар, а част от обитателите са били в неизвестност.
Случаят повдига въпроси както за ролята на службите в годините на прехода, така и за възможните зависимости и мрежи от контакти, просъществували десетилетия след края на комунистическия режим. Разследването на трагедията в Петрохан продължава, а общественото внимание остава насочено към връзките между миналото и настоящето.
Публикувай коментар