Българската народна традиция пази много ритуали и вярвания, свързани с настъпването на Новата година. Подобно на Коледа, всяко действие и всяко ястие на празничната трапеза има своето значение и символика за късмета и благополучието през идните месеци.
Трапезата в новогодишната нощ трябва да бъде богата и отрупана с разнообразие – колкото повече ястия има, толкова по-изобилна и плодородна ще бъде годината. Обичайно присъстват орехи, жито, сушени плодове, туршии, лук и чесън – храни, които се пазят до Богоявление.
Споровете за основното ястие са част от поверията. Някои смятат, че птиче месо – пиле, петел или пуйка – носи късмет, други пък вярват, че така щастието може да „излети“. Същото важи и за свинското – за едни е на берекет, за други – на лош късмет. Все пак то често присъства като месото от закланото по Коледа прасе.
Най-очакваният момент на трапезата е новогодишната баница с късмети. Тя се поставя в центъра на масата и се завърта три пъти. Всеки получава парче с пожелание – традиционно късметите са били дрянови клонки, а днес често се използват готови послания.
Преди вечерята най-възрастният член на семейството прикадява дома и храната, за да прогони злите сили. След това се разчупва обредната пита и започва празничното угощение.
Според вярванията домът трябва да е напълно чист на 31 декември – за да започне годината „на чисто“. В джобовете трябва да дрънкат монети за здраве и благополучие, а жените е добре да облекат нови дрехи, за да запазят красотата си. Блюда с морски дарове обаче се избягват – вярва се, че те „вървят назад“.
Новогодишната нощ е време за гадаене. В миналото се предсказвало с дрянови пъпки, житни зърна, а на 1 януари – и на кафе, на боб или с конец.
Освен празничните традиции, на 31 декември православната църква почита паметта на Преподобна Мелания Римлянка – благочестива жена от V век, посветила живота си на милосърдие и вяра. На тази дата имен ден празнуват всички, носещи името Мелания.
Публикувай коментар