Село Безден стана свидетел на нещо, което мнозина наричат истинско чудо. След разрушителния пожар, изпепелил хиляди декари гора и земеделски площи, погълнал няколко къщи и оставил след себе си само пепел и сажди – едно място е останало напълно непокътнато: параклисът и кръстът, издигнати на върха над селото.
Историята добива още по-особено значение, защото параклисът е изграден с личния труд, вяра и отдаденост на местен човек – бащата на разказващия историята. Той не само е ктитор на святото място, но и е рисувал и дълбал собственоръчно иконите, поддържал е параклиса и кръста през годините, влагайки душата си в тях.
„Всичко около него е изпепелено… А параклисът – непокътнат. Нито огънче го е докоснало. Иконите са си там, кръстът стои. А снощи… той светеше.“, споделя синът, изпълнен с вълнение и благодарност.
И още нещо вълшебно – именно днес, когато бащата празнува рождения си ден, получава най-големия си подарък: да види с очите си как делото на вярата, съградено с любов и смирение, устоява дори на стихията.
Послание от сърцето на планината
Много може да се каже за случилото се – като знак, като надежда, като напомняне, че вярата е по-силна от огъня, когато е истинска. А понякога, в най-тъмния час, светлината идва точно там, където най-малко очакваме, но най-много вярваме.
Параклисът в Безден не е просто сграда – той вече е символ на чудото, на непреклонния дух и на добротата, вложена в създаването му. Светлина, която оцелява сред пепелта.
Чудеса ли се случват?
Понякога не е нужно да вярваш, за да видиш. Достатъчно е само… да погледнеш.
Публикувай коментар