Свети Димитър е един от най-почитаните светци в българската народна култура. Празникът му, отбелязван на 26 октомври, е специален ден, на който имен ден честват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Често свети Димитър е изобразяван на кон, символично убиващ неверника Лий, представен като антихрист.
Легенди и Народни Предания
Свети Димитър е свързан с множество легенди и разкази, които подчертават неговата сила и героизъм. Едно предание разказва за неговото бурно минало, в което той и брат му запалили Света гора и манастирите там. В резултат на това двамата били наказани и хвърлени за три години на морското дъно, а техните лели – светиците Петка и Неделя – се молили на Господ и Богородица да им бъде простено.
Друго българско народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Братята се разделили приживе, поемайки по различни пътища из света. Преди да се разделят, Георги казал на Димитър, че ако види кръв да капе от стряха, това означава, че е починал. След време Димитър видял капеща кръв и се отправил към дома на Георги. Там заварил ламя, която била убила и изяла брат му. В гнева си той притиснал ламята, която в замяна му върнала душата на Георги. След това двамата се качили на конете си и литнали към небето. Там те си разделили годината по братски – свети Георги получил лятото, а свети Димитър – зимата.
Времето и Прогнозата за Зимата
Според народните вярвания, свети Димитър предсказва идването на зимата. Вярва се, че когато той пристигне на своя кон, от брадата му започва да пада сняг – знак за настъпващия студен сезон. Съботата преди Димитровден е позната като Димитровска задушница, когато се почитат душите на починалите, като се раздават жито и питки.
Димитровден бележи важна граница в традиционния български календар. Годината се разделя на два периода – от Димитровден до Гергьовден и обратно, като всеки от тях има селскостопанско значение. Периодът от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“, време на относително меко време преди настъпването на студените месеци.
Народни Обичаи и Традиции
На Димитровден завършва и строителният сезон за новите къщи. Стопаните даряват майсторите-зидари, а главният майстор изрича специален благослов за здраве и изобилие в новия дом. Традицията повелява да се заколи бял овен, а всички съседи и приятели се събират за освещаването на къщата. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
Свети Димитър се свързва и с разплащането и разпускането на работниците, наети на Гергьовден. Най-грижовните ратаи често получават дарове като нови дрехи, овен или агънце. На места този празник носи и името „Разпуст“.
Гадания и Прогнози за Зимата и Годината
В навечерието на Димитровден българите извършват множество гадания, свързани със зимата и предстоящата година. Ако месечината е пълна, се смята, че кошерите ще са пълни с мед и пчелите ще се роят. Също така, овчарите хвърляли в кошарата пръчка. Ако сутринта овцете са легнали на нея, се вярва, че зимата ще бъде дълга и студена.
Друг обред, характерен за този ден, е гадаенето по първия гост (наречен „полазник“). Ако първият посетител на дома е богат и щастлив, годината ще бъде успешна. По обичай на имен ден не се кани никой, а се носи бял цвят за именника, който символизира добрата и благодатна зима. Цветята се връзват с червен конец за здраве.
Празнична Трапеза
На Димитровден трапезата е богата и разнообразна. Приготвя се курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле (петел, ако именникът е мъж, и кокошка, ако е жена). Традиционно на масата се сервират варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, тиква и рачел.
Димитровден не е само празник на светеца, а и почит към традицията, символизиращ цикъла на сезоните, свързан с очаквания и надежди за благодатна зима и предстояща плодородна година.
Публикувай коментар