Преподобният Наум Охридски, един от великите учители на славянските народи, е българин от благороден произход. Той принадлежи към първото поколение съзнателни и дейни млади християни, които с неуморен труд положиха основите на християнската вяра и култура сред българите и другите славяни.
Още от младини, воден от дълбока вяра и силна отдаденост на християнството, Наум се присъединил към учениците на славянските апостоли свети Константин-Кирил и Методий. Той активно участвал в тяхната историческа просветна мисия в Моравия и Панония, както и в пътуването до Рим, където папа Адриан II го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на свети Методий, Наум, заедно със светите Климент и Ангеларий, се завърнал в българската столица Плиска. Там бил посрещнат с радост от княз Борис-Михаил, който му възложил отговорната мисия да обучава и наставлява новопокръстените българи.
През 893 г., по време на Църковнонародния събор, свети Климент Охридски бил ръкоположен за епископ, а свети Наум поел неговото дело в югозападните български земи, с център град Охрид. Наум създал училища и продължил просветната дейност, обучавайки свещеници и учители, които разпространявали християнската вяра и славянската писменост.
През последните години от живота си, свети Наум построил манастир на източния бряг на Охридското езеро, който се превърнал в духовно средище. Там той се отдал на молитва и духовни трудове, преди да се упокои на 23 декември 910 г. Мощите му, съхранявани в манастирския храм, са източник на чудеса и изцеления, заради което е наречен Чудотворец.
Свети Наум Охридски остава една от най-светлите личности в историята на България и славянския свят. Неговото наследство се почита както на 23 декември, така и на 20 юни, според стара традиция, която подчертава значението на делото му за укрепването на вярата и просветата.
Публикувай коментар