На 24 юни всяка година българите отбелязват Еньовден – древен народен празник, изпълнен с вярвания, обреди и почит към природата. На тази дата православната църква също чества рождението на св. Йоан Кръстител, като традициите на двата празника често се преплитат.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене – най-дългия ден в годината, което го превръща в ден със специална енергия. Народната мъдрост гласи, че тогава започва и обратният път към зимата – „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Слънцето в този ден има особена сила – вярва се, че сутринта „играе“ при изгрев, и който го види, ще бъде здрав през цялата година. Важно е всеки да наблюдава сянката си при изгрев – ако тя е цяла, се вярва, че човек ще е здрав, а ако е наполовина – ще боледува.
Еньовден е и празник на билките. Според народните вярвания, на този ден те имат най-силни лечебни свойства, особено ако се съберат по изгрев. От тях се правят венци и китки – най-често с еньовче, които се използват за лекуване през годината – при кадене, къпане или пиене на билкова вода.
За здраве хората се провират през голям еньовски венец, сплетен от набраните билки. След това венецът се съхранява в дома като защита и средство за лечение.
На Еньовден празнуват и много именици – сред тях са Биляна, Деница, Деян, Диана, Еньо, Янко, Яна, както и всички, носещи имена на билки.
Празникът е символ на връзката между човека и природата, на почитта към слънчевата светлина и лечебната сила на земята.
Публикувай коментар