Елисавета Георгиева: Срещу внушенията – с факти
Ето какво сподели Елисавета Георгиева в нейния профил в социалните мрежи, публикуваме без редакторска намеса:
Пиша чак следобед, че слава Богу, деца продължават да се раждат в нашия прекрасен град и бях на работа.
Малко ще е дългичко. Ама няма да ме поканят в една местна, национално известна телевизия – не че имат "черни", цензурирани списъци, толкова модерни тези дни, не.
Та затова да започвам.
Тези дни бях далеч, с твърде голяма часова разлика. И ставам рано сега, въпреки че съм абсолютна сова.
Гладя си в 7:30 днес, съботаааа. Не че обичам, не се хваля, просто чувам шум от камион и поглеждам през прозореца – събират боклука. Единият контейнер е полупразен, но пък до него е пълно с торбички и всякакъв небитов боклук, все пак в центъра на града сме, все интелигентни хора уж...
Вадят хората голяма лопата, събират и външния боклук, изчистват всичко и тръгват.
А аз тръгвам за работа.
По хубавата ни, централна, абсолютно разбита от поне 20 години улица, за която все няма пари – преди от Общината, последните три години и държавата не дава. По тротоарите е пълно с дребни боклучета – кофички, найлончета, фасове, торбички, кучешки екскременти – наши си...
Стигам градинката при гимназия "Аксаков". Там вече има доста повече – кенчета, бутилки, чаши от кафе, направо торбички с боклук.
А по тротоара при УниКредит една жена премита около масите пред малкото заведение за храна, че там е боклучарник направо, но тези хора там винаги премитат сутрин, похвално е!
А около и във контейнерите при ДНА, пред "Хигия", където работя, и в единия край на ул. "Иван Вазов", при Градската градина, където живее мама, по обяд, както винаги, е препълнено и са разхвърляни стълпотворения от картонени кашони и кашончета, разбира се несгънати.
И около трите места са известни и ресторантите, и по-малките хранителни обекти, и тези за хранене, и магазините за дрехи – работещите в тях не се и крият, когато величествено ги тръсват в контейнерите за битови отпадъци, заемайки мястото им и пречейки на всички обикновени боклукоизхвърлящи граждани, но никакви разговори не помагат.
Защо го пиша ли?
Само за сутринта на един обикновен ден става дума.
Защото ние, гражданите, и със своето безхаберие, и със своята безотговорност, със сигурност също допринасяме градът ни не винаги да е чист и приветлив.
И защото гледах един репортаж, на тази същата телевизия, в който броят парите на г-жа Яна Маринова с някакви безумни, но пък лесно проверими сметки. Но не и репортаж кои служители, на кои собственици на търговски обекти например, препълват редовно контейнерите за битови отпадъци...
Като не могат вече да се заяждат с озеленяването, защото с нейното дейно участие градът става все по-зелен, уреден, цветен и много красив, със съвременна поливна система, като започна цялостната реорганизация на сметосъбирането и е сигурно вече, че не тя или г-н Куленски ги разнасят навсякъде тези небитови или строителни отпадъци във и около контейнерите, се загрижили някои будни наши съграждани дали ѝ стига толкова енигматичната ѝ доскоро заплата.
И то хора, дето ама много разбират от автомобили, наистина.
Та за гледалите репортажа, да поясня!
Разстоянието Пазарджик – Хасково официално е 134 км и общо хайде да е 280 км, не 350, както са го сметнали – с една пета по-малко!
А масло се сменя на 10 000 – 15 000 км или веднъж годишно!
Горивен филтър – на 20 000 – 30 000 км, може и на 50–60 000 даже.
Зависи от автомобила!
И т.н.
Това за разходите от 300 евро на месец, дето ѝ били, го казвам – не знам да кара луноход.
А джипът на г-жа Маринова се движи всъщност с дизелово гориво, не с нафта!
И не защитавам Яна, просто изнасям официални данни.
Защото се радвам, че се запознах с тази жена, с която си говорим на "Вие", не сме приятелки и която с часове може да говори защо, кога и кои точно видове дървета, цветя и храсти са подходящи за градска среда и познанията ѝ са все по-видими.
Която идва в зори, за да обхожда маршрутите с шофьорите на сметоизвозващите машини и си тръгва късно вечер, с абсолютно ненормирано работно време.
Която има право, като всички нас, сама да решава кога и как ще се придвижва, и какво и колко ще ѝ струва това, и кой ще го плаща, ако не сме ние.
И на която, без да е длъжна да ме изслушва или съобразява с мен, звъня или пиша при всяка нередност, която видя лично или във Фейсбук, както звъня и пиша и на сътрудниците ѝ, или пиша на сайта за сигнали на Общината.
Пишете и вие, скъпи съграждани!
Нашите данъци издържат тази дейност – пишете!
Да, около нас, на ул. "Т.П.", че и съвсем до нас, се изхвърлят всякакви отпадъци от ремонти, покупки, стари мебели, треви, клони от дървета, даже и малко сметище си имахме.
Сигурно и около вас често е така.
И това безобразие често се дължи на нас, съвестните граждани на Пазарджик.
Да, не винаги се почиства навреме от ОП "Чистота", факт, но само с общи усилия можем да направим града си добро място за живеене, не мислите ли?
Като изискваме съвест и добра работа от всички, отговорни за това, но и от нас самите – също.
И, Яна Маринова, обещавам, че няма да престана да ти се обаждам. И за градинката на баба Роси на "Раковска", и за обещаната красота на Църковната градина, и...
А ти продължавай да се опитваш да променяш града ни, нищо че си от Хасково!
С нашата помощ, но и с градивната ни, ежедневна критика, не забравяй!
Та така! Усмихнат ден, скъпи съграждани! Да обичаме града си.
Истината също, че и повече!
Публикувай коментар