На 6 май България отбелязва един от най-обичаните и тържествени празници – Гергьовден. Това е денят, в който се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец – покровител на армията, земеделците, овчарите и стадата. Светецът е почитан както от християни, така и от мюсюлмани, а култът към него в българските земи съществува от покръстването на народа преди повече от 11 века.
Св. Георги се прославя с безстрашната си вяра в Христос и с героичната си смърт – обезглавен през 288 г., след жестоки изтезания по времето на император Диоклетиан. Според легендите, той е змееборец, символ на победата на доброто над злото – образ, който се утвърждава в християнската иконография, където светията е изобразен на бял кон, побеждаващ змей с копие.
Гергьовден е не само религиозен празник, но и Ден на храбростта и празник на Българската армия. Отбелязва се официално още от 1880 г., когато княз Александър Батенберг учредява ордена „За храброст“. След прекъсване по време на социализма, през 1993 г. традицията е възстановена, а днес празникът се чества с тържествен военен парад, панихида за загиналите и молебен за живите войни.
Празникът има дълбоки корени в народната култура. Свързан е със започването на лятото и новата стопанска година. Гергьовден е наситен с ритуали и поверия, целящи здраве, плодородие и защита – къпането в роса, вързването на конци, приготвянето на обредни хлябове и освещаването на гергьовското агне са само част от обичаите, предавани от поколение на поколение.
Днес имен ден празнуват над 200 хиляди българи – Георги, Гергана, Галя, Генчо и много други. Гергьовден е не просто ден от календара – той е празник на националната идентичност, мъжеството, семейната сплотеност и живата връзка с корените ни.
Публикувай коментар