На 23 декември Православната църква почита паметта на преподобни Наум Охридски – един от най-видните ученици на светите братя Кирил и Методий и ключова фигура в развитието на българската духовност и книжовност.
Сведенията за ранния му живот са оскъдни, но според исторически предположения Наум е българин от Мизия и с благороден произход. Той участва в Моравската мисия на Кирил и Методий, а по време на престоя си в Рим в края на 867 или началото на 868 година е ръкоположен за свещеник от папа Адриан II.
След смъртта на Кирил през 869 г. Наум продължава делото му заедно с Методий и другите ученици в Панония и Великоморавия, където се изправя срещу натиска на немското духовенство. След смъртта на Методий през 885 г. той се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий и е посрещнат радушно от княз Борис I.
С подкрепата на българския владетелски двор Наум става един от основните организатори на Преславската книжовна школа. През 893 г. поема просветителската дейност на Климент Охридски в областта Кутмичевица, а по-късно се оттегля край Охрид, където през 905 г. основава манастира „Св. Наум“, който и днес е едно от най-свещените места на Балканите.
Преподобни Наум приема монашеската схима малко преди смъртта си и умира на 23 декември 910 г. Скоро след това е канонизиран за светец. На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра и Наум.
Публикувай коментар