Ако изборите за Народно събрание се провеждаха днес, седем партии биха намерили място в 51-ото Народно събрание. Това сочат данните от национално проучване, реализирано от bTV и социологическата агенция „Маркет линкс“. Анкетата е проведена сред 1014 лица на възраст над 18 години в периода 15-20 октомври 2024 г., чрез метода на пряко-лични интервюта и онлайн анкети.
ГЕРБ-СДС начело с 24% подкрепа
Първата политическа сила към момента е коалицията ГЕРБ-СДС с 24% подкрепа от анкетираните. След тях на второ място се нарежда коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), която събира 14,1%. „Възраждане“ заемат третото място с 13,1% от гласовете, като според експертите разликата между втората и третата позиция е малка и не е окончателно решена.
Близки резултати между „Алианс за права и свободи“ и „ДПС – Ново начало“
Четвъртата позиция заема „Алианс за права и свободи“ с 8,3%, следван от „ДПС – Ново начало“ с 7,2% подкрепа. БСП, в коалиция с Обединена левица, е на шесто място със 7%, а партията „Има такъв народ“ заема седмата позиция с 4,6%.
Партии под 4-процентната бариера
Съмнителната Партия „Величие“ е близо до 4-процентната бариера с 3,6%, но все още не е достатъчно, за да влезе в парламента. Същото важи и за „Синя България“, която получава 2,8%, и МЕЧ, която има 1,6%.
Гласоподаватели, които не са решили или не подкрепят никого
Около 9,7% от анкетираните все още не са решили за кого да гласуват, а 2,1% от тях заявяват, че не подкрепят никоя партия.
Коментиращи тенденции
Социологът Добромир Живков посочва, че второто място остава под въпрос, тъй като „Възраждане“ успяват да привлекат несигурни избиратели, търсещи протестен вот. Той отбелязва, че разликата между „Алианс за права и свободи“ и „ДПС – Ново начало“ намалява, и тази тенденция може да продължи да се развива в дните до изборите.
Проблеми с купения вот и мобилизация на избирателите
Живков също така коментира, че има опасения за висок процент купен вот на предстоящите избори, особено в определени региони, където цели села се мобилизират за участие. Според него това подсказва, че може да има нетрадиционни методи на мобилизация, които не са свързани с класическата политическа работа.
Избирателна активност
37% от анкетираните са заявили намерение да гласуват на предстоящите избори на 27 октомври. Социологът отбелязва, че обикновено в социологическите проучвания декларираната готовност за гласуване е по-ниска от реалната, което е обичаен феномен. Според него е възможно избирателната активност да бъде сходна с тази от изборите през юни, но не се ангажира с прогноза дали след тези избори ще бъде формирано редовно правителство.
Публикувай коментар