Скъпи съграждани,
Днес свеждаме глави пред паметта на Апостола на свободата. Васил Левски е символ на смелост, саможертва и безкористна любов към Родината. В нашата нова история няма друга такава личност, която да е останала незасегната от бурите на политическия и обществения живот, която така да респектира и вълнува нацията. Във всяко българско сърце живее споменът за него – Апостола, неуловимия Дякон, мъжа с най – чистата душа!
Левски посвети живота си на мечтата за чиста и свята република, в която всички българи да живеят свободни и равни. Днес, когато се прекланяме пред неговата саможертва, нека си спомним не само делата му, но и за неговите завети. Нека се стремим към единство, честност и родолюбие. Нека с делата си покажем, че сме достойни наследници на неговия дух.
Неслучайно народът ни е избрал да почита подвига му в деня на неговата смърт. 19-ти февруари 1873 г. - денят, в който завършва земният път на Васил Иванов Кунчев – още не навършил 36 г., и започва безсмъртието на Апостола – национална икона, но и реален хуманист, човек, чиято философия на саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Апостолът даде живота си за идеала, в който не спря да вярва и да следва. Една личност, която винаги ще ни обединява като народ и пред която винаги ще свеждаме глава с почит, защото Левски е България!
Поклон!
Публикувай коментар