Истината за пречиствателната станция в Пазарджик! Поредна бомба с часовников механизъм

Истината за пречиствателната станция в Пазарджик!

Или когато схемите са по-големи от самите басейни.

Бившият кмет Тодор Попов е оставил на Пазарджик още една бомба с часовников механизъм – този път под формата на „разширение“ на Пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ).

 На хартия – проект. В реалността – скрита схема, която щеше да остави без чиста вода 156 000 души.

 Най-фрапиращото: Проект на стойност 8 милиона лева по ПУДООС за надграждане с нов басейн, в който... липсва самия басейн с диаметър 40 метра на стойност над 1 милион лева! Без този басейн – станцията не може да функционира, а Общината трябва да върне всички пари по проекта.

 Т.е. направили са проект за съоръжение, което дори на теория не работи. И не само това – не е осигурено финансиране за басейна.

Но това не е всичко.

 500 000 лева от първия етап на проекта също липсват. Пари, които не са били разплатени на държавата. Пари, които сме били принудени да покрием със собствени средства. Т.е. отклонени.

 В резюме:
•     Отклонени 500 000 лв. от първия етап.
•     Басейн за 1 милион – "забравен" в проекта. Но пък включен в бюджета, който не се знае къде е отишъл.
•     Проект за съоръжение, което е нефункционално по замисъл.
•     Риск от връщане на 8 млн. лв. проектно финансиране.

В проекта, изготвен и одобрен по времето на Попов, удобно са изпуснати ключови елементи, които са жизненоважни за безопасността и ефективността на едно такова съоръжение. Да видим какво точно:

•    Нямало е нови разпределителни устройства при биобасейните – т.е. нито прецизност, нито равномерно пречистване. Резултат: отпадните води минават „на око“.
•     Биобасейн №2 изток – липсва изцяло. Буквално няма половината от сърцето на системата.
•     Аерационната система е недовършена – въздух няма откъде да дойде. Без кислород – няма пречистване. Представете си блато.
•     Комуникационни трасета не са изместени – кабели и тръби се пресичат на сляпо. Всеки допир – срив.
•     Няма парапети, стълби, площадки – технически персонал няма откъде да стигне до оборудването. При авария? Успех.
•     Машинно и технологично оборудване – липсва. Помпи? Няма. Управление? Никакво.
•     Ел. захранване за водопонизителна система – също няма. Повиши ли се нивото – станцията се дави отвътре.

 Тоест: щяха да пуснат в експлоатация инсталация, която не пречиства, не работи, не е безопасна и не може да бъде обслужвана.

 Официално щеше да има „разширена ПСОВ“, но реално – бетонна фасада, зад която нищо не функционира.

Рискът? Градът и селата наоколо щяха да започнат да връщат отпадните си води директно в природата. Без пречистване. Без контрол.

 А Общината – да връща 8 милиона лева на МОСВ и на Европа, заради фалшиво изпълнен проект.

 Кой носи отговорността за всичко това? Точно така – Тодор Попов и хората му. Докато днес раздават обвинения, вчера са подписвали проекти, които на практика са нефункционални, скрити и недоизплатени.

Кметът Куленски и екипът му навреме установиха какво се случва. Сега:
•    проектът се доизгражда както трябва;
•    липсващите компоненти се добавят;
•    финансирането е подсигурено, въпреки миналите злоупотреби;
•    пречиствателната станция няма да е поредният бетонен бутафорен обект, а реална екологична инвестиция.

Не се тупай в гърдите какви проекти си оставил, Попов – гражданите следим и можем да проверяваме какво си направил в действителност. А то е една голяма нула, след която други трябва да чистят!

Информация : Свободна медия - https://svobodnamedia.bg/