В началото на IV век Римската империя преживява бурни политически и религиозни сътресения. Император Ликиний (311–324 г.), зет на Константин Велики и съуправител на империята, имал задачата да охранява долното течение на река Дунав от варварски нашествия. Въпреки че подписал Миланския едикт през 313 г., гарантиращ свобода на християнската вяра, Ликиний тайно останал привърженик на езичеството и скоро възобновил жестоките гонения срещу християните.
След поражението си от Константин през 314 г. и загубата на илирийските провинции, Ликиний открито започнал репресии срещу вярващите. През 315 г. техни жертви станали дяконът Ермил и воинът Стратоник. По заповед на императора св. Ермил бил заловен, жестоко бит и хвърлен в тъмница заради непоколебимата си вяра в Христа.
Тъмницата била охранявана от воин на име Стратоник. През една нощ той станал свидетел на чудно видение – св. Ермил разговарял с ангел. Това дълбоко разтърсило стража и го довело до приемане на християнската вяра. Между двамата се породило силно духовно приятелство.
На следващия ден Ермил отново бил подложен на мъчения, за да се отрече от вярата си. Непоколебимото му мъжество разкрило пред всички и вярата на Стратоник. Двамата били жестоко измъчвани и накрая удавени в река Дунав. Телата им били открити на 18 стадии от Сингидунум – днешен Белград.
Светите мъченици Ермил и Стратоник остават в паметта на Църквата като пример за твърдост във вярата и духовно братство. На 13 януари имен ден празнуват всички, които носят имената Ермил, Ермила и техните производни.
Публикувай коментар