Климатичните промени: тропични и екваториални нощи стават новото "нормално" в България

Това лято България стана свидетел на поредица от горещи вълни, които донесоха не само дневни температури над 40°C, но и особено горещи нощи. Според климатолога проф. Георги Рачев в много райони на страната бяха отчетени тропични (нощни температури над 20°C) и дори екваториални нощи (над 25°C), като такава е регистрирана дори във Варна.

Разликата между двете се крие в минималната температура през нощта. Но тревожното не е само в числата, а в продължителността и честотата на тези явления, които вече не са изолирани случаи, а се повтарят последователно в рамките на седмици.

Проф. Рачев подчертава, че климатът в България и на Балканите се променя трайно, като от 2000 г. насам летните температури се покачват с постоянство. Месец юли например е бил с над 2,4°C над средната температура за периода 1991–2020 г., а спрямо периода 1961–1990 г. отклонението е още по-голямо – между 3 и 4°C.

Скокът в температурите носи и сериозни здравословни рискове. Проучвания показват, че тропичните нощи увеличават риска от сърдечно-съдови инциденти повече от високите температури през деня. Организмът се нуждае от нощен отдих и охлаждане, а когато това не се случва, натрупаният стрес и топлинното натоварване се отразяват на цялото тяло.

В тази реалност адаптацията става ключова – и на индивидуално, и на обществoно ниво. Хидратацията, приемът на електролити и сол, консумацията на айрян с щипка сол, както и умерена климатизация в дома, могат да облекчат въздействието на жегата. Важно е и да се поддържа здравословно тегло – хората с наднормено тегло понасят горещините по-трудно.

Макар през август да се очаква леко захлаждане и температури около 30°C, това няма да сложи край на горещините. Според климатичните модели (европейски, американски и китайски) август, септември и октомври ще бъдат в климатичните норми, с възможни минимални отклонения. Но това „нормално“ вече е друго – по-топло, по-сухо и по-екстремно.

Климатичните промени вече не са теория, а реалност, която преживяваме в рамките на един човешки живот. И докато някога те са били бавни и постепенни, днес сме свидетели на ускорени процеси с глобално въздействие – от Балканите до Скандинавия и Сибир.

Колко още ще се покачват температурите? Дали ще бъде подобрен националният рекорд от 45°C, измерен през юли 2000 г.? Възможно е. Това, което е сигурно обаче, е нуждата да разберем, приемем и се подготвим за новата климатична реалност.