На 14 септември православната църква отбелязва празника „Въздвижение на Светия кръст Господен“, известен в народната традиция като Кръстовден. Това е един от четирите дни в годината, когато вярващите се покланят пред Светия кръст. По време на богослужението в църквата свещениците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят миряните. Този ден е свързан и с извършването на водосвет по домовете.
Обичаи и традиции на Кръстовден
Кръстовден е ден на строг пост, наречен „говеене за кръста“, когато не се яде нищо червено като червен пипер, домати или червени ябълки. Традиционната трапеза включва грозде, печена тиква, обреден хляб и други постни храни.
Особено внимание се отделя на Кръстовата пита – обреден хляб с кръст върху него, който се приготвя от най-възрастната жена в дома. Тя разчупва хляба над трапезата и изрича думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, като всички присъстващи ги повтарят. Този ритуал се смята за защита срещу болки в кръста през предстоящата година.
Народни вярвания и символика
В народните вярвания Кръстовден бележи началото на есенния сезон. Това е време за сеитба на зимни култури и гроздобер. Денят е известен още като Гроздоберник, тъй като според традицията на този ден започва събирането на узряло грозде.
Смята се, че след Кръстовден слънцето "се връща назад", денят и нощта се изравняват, а студът наближава. Именно това е причината за ритуалните думи, които предпазват от болки в кръста.
Именници на Кръстовден
На 14 септември празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри и техни производни, свързани с кръста като символ на вярата и спасението.
Публикувай коментар