Православната църква отбелязва Лазаровден винаги в предпоследната събота преди Великден. Това е ден, наситен с духовност, символика и дълбоки традиции, посветени на Свети Лазар – ученик на Христос, когото Иисус възкресява от мъртвите. Според преданието, Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон, на остров Кипър. Неговото име се свързва със здраве, дълголетие и надежда.
Традиции и обичаи
На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, в който участват момичета и девойки, разделени на групи – четѝ. Те обхождат къщите в селото, пеят обредни песни и играят лазарско хоро. За своето изпълнение лазарките получават дарове – най-често яйца, които по-късно си поделят. Лазаруването символизира прехода от моминство към готовност за създаване на семейство, а след участие в този обичай момичетата вече могат да се „момеят“ – да бъдат свободни да изразяват своите чувства и желания.
Празникът е и повод за Лазарска задушница – време за почит към починалите. Жените посещават гробищата, преливат с вино и раздават храна за душите на близките си – рангелов кравай, жито, просфорки. На следващия ден – Цветница, според вярванията в някои райони, "разпускат умрелите", затова рано сутринта се палят огньове край гробовете.
С Лазаровден започва и подготовката за Цветница – откъсват се зелени върбови клонки, с които на следващия ден ще се украсяват вратите.
Символика и значение
Лазаровден не е просто празник – той е преплитане на християнската вяра и богатата българска фолклорна традиция. Отбелязва се като ден на природата – на нивите, горите и пасищата, но и на младостта, любовта и новото начало.
Честит празник на всички, които носят името Лазар, Лазарка, Лазарин и производните им! Желая ви здраве, светлина и благоденствие!
Публикувай коментар