Денят след Димитровден е известен в българската народна традиция като Мишкин празник, наричан още Митляци, Пуганци или Пуганшляко. Според вярванията, това е времето, когато хората се стремят да умилостивят мишките – вечните вредители по домовете и посевите.
Според една легенда, на този ден свети Нестор пробол с копие боеца Лий, и от раната му изскочили първите мишки. Друга легенда твърди, че дяволът създал мишките, когато влязъл в църква и усетил миризмата на тамян. Затова и денят е свързан с редица забрани и ритуали, целящи да предпазят дома от гризачите.
По традиция най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазва огнището и зимника с кал или тор, като при това ритуално произнася: „Мажа очите и устата на мишките“. През тези дни жените не използват остри предмети – не режат, не шият и не месят, за да не „косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите“.
В някои райони се приготвя обредна пита за мишките, която се нашарва с лапата на котка и се намазва с мед. На други места се прави дори „Мишкина сватба“ – своеобразен магически обред, в който се женят две мишки, след което се пускат далеч от селото, за да отнесат със себе си напастта.
Денят е наситен със символика, народна мъдрост и уважение към силата на природата. Вярва се, че споменаването на думата „мишка“ в този ден носи нещастие.
На 27 октомври църквата почита свети Нестор, а всички с името Нестор и неговите производни празнуват своя имен ден.
Публикувай коментар