Православната църква отбелязва на 18 януари, деня на Свети Атанасий Велики – един от най-видните богослови на християнството. Роден през 295 г. в Александрия, Египет, той произхожда от бедно християнско семейство, но получава отлично образование. На 23 години е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор, а пет години по-късно става епископ на Александрия. През живота си той активно се бори срещу арианската ерес и оставя трайна следа в християнската история.
Народните вярвания за Атанасовден
В българските традиции Свети Атанас се почита като „властелин на снеговете и ледовете“. Смята се, че от този ден зимата започва да отстъпва място на пролетта. Според вярванията, светецът, облечен в копринена риза, се качва на планината с бял кон и извиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“
Денят е известен също като празник на ковачи, железари и ножари. Традицията свързва Свети Атанас и Свети Антон (честван на 17 януари) като братя ковачи.
Обичаи и традиции
- Питки за здраве: Жените пекат малки питки, дупчени с вилица, за да предпазят децата от шарка.
- Забрани: Не се шие и плете, за да се избегнат наранявания, които трудно зарастват в тези дни.
- Курбан: В някои райони се прави курбан от черно пиле, което се готви с ориз, а храната се раздава за здраве. Черните пера се пазят, защото се вярва, че имат магически защитни свойства.
- Празнични ястия: Традиционни храни включват свинско с бамя.
- Огньове и люлки: На места се палят огньове, които се прескачат за здраве, а хората играят хора на поляните.
Имен ден
На Атанасовден празнуват хората с имена Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Таньо, Живко, Живка и Тина.
Името Атанас произлиза от гръцката дума „атанатос“, която означава „безсмъртен“ – символ на вечния живот и здраве.
Публикувай коментар