На 2 май Православната църква почита паметта на свети цар Борис-Михаил – владетелят, приел християнството и въвел българския народ в нова духовна епоха. Делото му остава завинаги вписано в историята като повратен момент в културното и религиозното развитие на България.
Покръстването на българите се извършва в периода 864–865 година. След като сключва мир с Византия, цар Борис I тайно приема християнската вяра, взимайки името на своя кръстник – византийския император Михаил III. Малко след това започва и масовото покръстване на народа от византийски духовници, а в 865 г. в новата вяра са въведени и болярите.
След смъртта на св. Кирил и Методий, техните ученици намират убежище в България, където по волята на Борис I развиват просветна и книжовна дейност, поставяйки основите на Златния век на българската култура.
През 889 г. Борис доброволно се отказва от трона и се замонашва. Когато синът му Владимир се опитва да върне езичеството, той отново поема властта, потушава метежа и поставя Симеон Велики за нов владетел. Последните си години прекарва в манастир, където умира на 2 май 906 г.
Заради великото си дело на християнизатор, свети цар Борис-Михаил е канонизиран и наречен „равноапостолен светец“. На този ден имен ден празнуват Борис, Бориса, Борислав, Борислава, Боряна, Борко, Борил.
Публикувай коментар