Навършват се 149 години от смъртта на Христо Ботев (Христо Ботьов Петков), български поет, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение /1848-1876/.
Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. „Дума на българските емигранти“ (1871), заедно с писателя Любен Каравелов списва в. „Свобода“ /от февруари 1873 г. в. „Независимост“/ (1872), издава в. „Будилник“ (1 май-1 юни 1873), в „Знаме“ (8 декември 1874-14 септември 1875) – печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет.
Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ (1875). Автор е и на политическа публицистика – „Народът. Вчера, днес и утре“, „Решен ли е черковният въпрос?“, на фейлетоните „O, tempora!O, mores!“, „Това ви чака“, „Послание от небето“, „Политическа зима“ и др.
По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Точно в 12,00 часа ще се чуe воят на сирените.
Източник: Dir.bg
Публикувай коментар