На 2 февруари православната църква отбелязва Сретение Господне – един от дванадесетте велики християнски празници. Този ден е свързан с представянето на малкия Иисус в Йерусалимския храм от Света Богородица, съгласно Мойсеевия закон, според който всяко първородно момче трябва да бъде посветено на Бога 40 дни след раждането си.
Празникът се почита и до днес, като родителите занасят новородените си деца в храма за благословение. На майките също се чете специална молитва. Според народните вярвания, в този ден не трябва да се извършва тежък физически труд, за да се предпазят децата от недъзи. Съществуват и редица забрани – жените не трябва да режат хляб, конци или дърва, за да са здрави децата.
Сретение Господне е познат и с народните си наименования – Зимна Богородица, Вълча Богородица и Петльовден. В народната традиция Богородица се почита като закрилница на бременните жени и родилките. В същото време тя е свързвана с митологичните вярвания за „вълчите дни“, когато злите сили са особено активни.
Петльовден се отбелязва като празник на мъжките деца, а традицията му води началото си от времето на османското владичество. Българските семейства кървели петли и белязвали вратите си, за да заблудят османските власти, че вече са дали синовете си за еничари. Днес празникът носи и шеговит характер, като се свързва с честването на мъже с обратна сексуална ориентация.
На този ден празнуват имената Радост, Радостина, Драгомир, Ванеса, Радина, Сретен и други. В чест на празника се приготвят традиционни ястия като зелник, кравайчета, пресни питки и различни гозби от петел – петел с ориз, с кисело зеле или каша.
Вярва се още, че ако времето на 2 февруари е хубаво, то ще остане такова още 40 дни.
Публикувай коментар