Петльовден е един от най-интересните български народни празници, съчетаващ християнска почит и древни обредни практики. Той се отбелязва в чест на Преподобни Евтимий Велики и на свети Евтимий Търновски – последния български патриарх, живял през XIV век.
Празникът е познат още като Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден, като тези названия са пряко свързани с основния обичай – жертвоприношение на петел за здраве и закрила на децата.
Традиции и народни поверия на Петльовден
По стара българска традиция във всяка къща с мъжка челяд се коли петел. Обредът се извършва на прага на дома – символичната граница между сигурното домашно пространство и външния свят.
Ритуалът се изпълнява от младо момче, наричано „петелар“, което след жертвоприношението прави кръстен знак с кръвта на петела по челата на момченцата за здраве и сила през годината. С кръвта се изрисуват кръстове по вратите и портите като защита от злини.
Перата на петела се пазят – с тях бабите кадят болни или урочасани деца, а част от тях украсяват обредни знамена, наричани „колуни“. Месото на петела се приготвя сварено цяло, а към празничната трапеза се добавят пресни пити, кравайчета, баница и тиганици.
В Странджа традицията е особено силна – там се коли черен петел, защото според вярванията св. Евтимий закриля децата от тежки болести.
Кой празнува имен ден на Петльовден
На този ден имен ден празнуват всички с имената:
Евтим, Евтимий, Евтимия, Ефтим, Ефтимия.
Св. Евтимий Търновски – духовен стожер на България
Свети Евтимий Търновски е роден около 1327 г. в Търново. Той е изключителен книжовник, духовен водач и реформатор на българската църковна книжнина. Като патриарх (от 1375 г.) той застава начело на народа в най-тежките години преди падането на Търново под османска власт.
Смелостта и вярата му остават в историята с думите:
„След Голгота иде Възкресение.“
Св. Евтимий умира в изгнание около 1401–1402 г., но остава вечен символ на духовна сила и национално достойнство.
Публикувай коментар