На 5 януари българите отбелязват Попова Коледа, известна още като Зимен Кръстовден, Водокръст или Водокръщи – денят преди Йордановден. Според народните вярвания това е краят на т.нар. „мръсни дни“, започнали на Коледа, когато по земята бродят нечисти сили. В християнски смисъл това са „некръстените дни“, тъй като Исус Христос все още не е приел Светото Кръщение.
На празника в църквата се отслужва водосвет – свещеникът пуска кръст във вода и със светената вода ръси домовете за здраве и защита от злото. Домакините слагат паричка в котлето, а на следващия ден кръстът се хвърля в река или водоем. Попова Коледа поставя началото на Водиците – поредица от водни обреди, продължаващи с Йордановден и Ивановден.
Нощта срещу празника е обвита в мистични вярвания – казва се, че небето се отваря, животните проговарят, а водите спират за миг, за да се пречистят. В някои райони домовете се обикалят от „совойници“ – млади моми, които наричат за здраве и късмет. Трапезата е постна, с боб, зеле и постни сърми, а имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и всички с кръст в името.
Публикувай коментар