На 4 декември Българската православна църква отдава почит на Света Варвара – покровителка на тези, които са починали внезапно, без време за покаяние и причастие. На този ден имен ден празнуват всички с имената Варвара, Варя, Варадин и Варвадран.
Животът на Света Варвара
Света Варвара е родена в аристократично семейство в Илиопол. Въпреки езическия произход на семейството си, тя се запознава с християнската вяра и приема свето кръщение. Когато баща ѝ научава за това, нарежда да я бичуват и получава съгласие от управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Варвара е обезглавена по заповед на собствения си баща. Според преданието, Божието възмездие не закъснява – баща ѝ и управителят са поразени от мълния.
През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол, което още повече укрепва почитта към нея.
Народни традиции и вярвания
В различни краища на България празникът на Света Варвара се свързва с уникални обичаи. В някои региони тя е почитана като закрилница на болните деца, особено на тези, страдащи от дребна шарка. Хората я наричали Баба Шарка и в нейна чест жените раздавали за здраве „къпани“ питки. Съществувал и обичай да се вари боб, от който децата изяждали зрънца, поставени върху коляното им, без да използват ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като закрилница на домашните птици. Празникът бил наричан Женска Коледа, когато девойките се пременявали и обикаляли домовете, пеейки песни за здраве и благополучие.
Особено интересни са гаданията, които се извършвали по време на седенките в чест на празника. Момите предсказвали коя от тях ще се омъжи и за кого.
Поговорка за празниците
В българския фолклор празниците на Света Варвара (4 декември), Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) се свързват с пословицата:
„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща.“
Тази поговорка отразява последователността на обичаите и празничното настроение в началото на декември. Света Варвара се възприема като символ на грижа и защита, както за децата, така и за дома.
Публикувай коментар