На 1 януари православната църква отбелязва Васильовден – ден, посветен на Св. Василий Велики, един от най-значимите богослови, философи и писатели на ранното християнство. Светецът е почитан като защитник на вярата, духовен наставник и застъпник за бедните и болните.
Празникът носи множество народни наименования като Василовден, Василия, Сурваки, Сурва и Суроздру, отразяващи богатството на българските традиции в първия ден на новата година.
Сурвакането – благословия за здраве и плодородие
С Васильовден е свързан един от най-древните и обичани обичаи у нас – сурвакането. През нощта срещу празника по селата обикалят сурвакари – млади мъже в традиционни маскарадни костюми, наричани още камилари, бабугери, старци или джамали. Те посещават домовете и със символични действия благославят стопаните за здраве, берекет и щастие.
На самия празничен ден щафетата поемат децата. С усмивки и пожелания, те „сурвакат“ възрастните с красиво украсени дрянови пръчки, наричани сурвачки. Даровете – орехи, сушени плодове, дребни монети и лакомства – са израз на благодарност и радост.
Дряновото дърво има специално място в традицията – смята се за символ на здравина, устойчивост и нов живот. То разцъфва първо през пролетта и дава плод последно през есента, което народът възприема като благопожелание за дълголетие.
Семейна трапеза и баница с късмети
В навечерието на Васильовден стопанките приготвят традиционната баница с късмети. В нея се поставят дрянови пъпки, монета и други символи на късмета, благоденствието и успешната година. В полунощ най-възрастният в дома завърта баницата, а всеки получава парче, за да разбере какво му предстои.
Именници на празника
На Васильовден празнуват всички, носещи имената:
Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.
На тях пожелаваме много здраве, късмет и благополучие!
Публикувай коментар