Разходите на работодателите за един отработен час в България продължават да се увеличават с ускорени темпове и през първото тримесечие на 2026 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), според които общите разходи за труд са нараснали с 13.4% спрямо същия период на миналата година.
Най-сериозно увеличение е отчетено в секторите на държавното управление, енергетиката и други дейности, докато индустрията остава под натиск заради свиващата се заетост и предизвикателствата пред производствения сектор.
Двуцифрен ръст във всички основни сектори
Данните показват, че в индустрията разходите за труд нарастват с 14.1% на годишна база, а в сектора на услугите увеличението достига 12.5%. Разходите за възнаграждения за един отработен час се повишават с 13.2%, докато останалите разходи, свързани с труда, но извън заплатите, отбелязват още по-висок ръст от 14.2%.
Най-голямо увеличение на общите разходи за труд е регистрирано в сектор „Държавно управление“, където те се повишават с 20.3%. Следват сектор „Други дейности“ с ръст от 19.3% и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива с увеличение от 18.9%.
При разходите за възнаграждения лидер е сектор „Други дейности“, където заплащането нараства с 20.6%. Най-слабо увеличение е отчетено при операциите с недвижими имоти – едва 7.7% на годишна база.
По-високи разходи, но по-малко заети
Растящите разходи за труд се случват на фона на промени в структурата на пазара на труда. Въпреки че работодателите плащат все повече за всеки отработен час, броят на наетите лица в нефинансовите предприятия продължава да намалява.
Според статистиката заетите в този сегмент на икономиката са се свили с 0.6% на годишна база до около 1.6 милиона души. Това показва, че бизнесът е изправен пред двойно предизвикателство – по-високи разходи за персонал и по-трудно намиране на работна сила.
Средната заплата надхвърли 1400 евро
Паралелно с увеличението на разходите за труд продължава и ръстът на възнагражденията. Средната месечна заплата през първото тримесечие на 2026 г. достига 1407 евро, което представлява увеличение от 12.7% спрямо същия период на предходната година.
Най-високи възнаграждения получават заетите в информационните технологии и телекомуникациите, където средната заплата достига 3176 евро месечно. Следват финансовите и застрахователните дейности със средно възнаграждение от 2226 евро и енергийният сектор с 2060 евро.
На другия полюс остават хотелиерството и ресторантьорството със средна заплата от 870 евро, както и селското, горското и рибното стопанство, където средното възнаграждение е 981 евро.
Натиск върху бизнеса и пазара на труда
Продължаващото увеличение на разходите за труд е знак за устойчив ръст на доходите, но същевременно поставя допълнителен натиск върху работодателите. Особено засегнати остават индустриалните предприятия, които освен нарастващи разходи трябва да се справят и с намаляваща заетост.
Тенденцията показва, че през 2026 г. българският пазар на труда продължава да се характеризира с недостиг на кадри и силна конкуренция за работна сила, което вероятно ще поддържа висок темп на увеличение на заплатите и през следващите месеци.
Публикувай коментар