Велики петък, известен още като Разпети петък, е най-тъжният ден в християнския календар. Това е денят, в който Божият Син, Иисус Христос, понася неописуеми страдания – от отричането на Пилат до осъждането от тълпата с викове „Разпни Го“. На този ден Христос е разпънат на кръст – невинният Агнец, принесен в жертва за греховете на човечеството.
Природата сякаш съпреживява болката – слънцето се скрива, тъмнина покрива Голгота, а земята се разтърсва от мъка. Христос умира като най-обикновен престъпник и тялото Му е положено в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и тежък камък.
Църковното богослужение на този ден е дълбоко символично. Утренната служба започва още в четвъртък вечер с прочит на дванадесет евангелски откъса, разказващи за страстите Христови. През деня не се извършва Света литургия, защото Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Вместо това се отслужват т.нар. Царски часове.
На вечерното богослужение в центъра на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата – плат, върху който е извезан образът на мъртвия Христос. Следва опелото – молитвено бдение, съпроводено от песнопения за страданията на Спасителя. Един от най-съкровените моменти е "Плачът на Богородица", изразяващ неописуемата скръб на майката пред тялото на сина си.
Християните се покланят пред Плащаницата, целуват Кръста и Евангелието, полагат цветя и преминават под издигнатото място – израз на дълбока почит, смирение и благодарност към Спасителя. Не става въпрос за магически ритуал, а за духовно съпреживяване и израз на вяра.
В този ден постът е най-строг – не се яде, нито се пие, дори вода. Забранени са работа, веселие, домакински задължения. Разпети петък е време за размисъл, тишина и вътрешно смирение.
Денят ни напомня, че страданието на Христос е израз на безкрайна любов и надежда. А мълчаливата тъга на Велики петък предвещава великата радост на Възкресението.
Публикувай коментар