Липсата на вода отново се превърна в сериозен проблем за страната ни това лято. Един от най-засегнатите водоеми е язовир „Батак“, където драстичното понижаване на нивото предизвика масово измиране на риба и породи опасения от екологична катастрофа.
Водният обем намалява рекордно
Само за броени седмици нивото на язовира спадна с десетки метри. Емблематичният езерен остров, който е привличал туристи и рибари, вече е превърнат в полуостров. Според местните жители дневният спад на водата достига до 40 сантиметра, а за два месеца брегът се е отдръпнал с десетки метри.
„Аз съм тук от 1982–83 година. Само веднъж си спомням толкова сериозно спадане – някъде през 1988–89 г., тогава заради ремонт. Това, което виждаме днес, е безпрецедентно“, разказва местният рибар Детелин Бойдев.
Мъртва риба и липса на кислород
С понижението на водното ниво язовирът започва да заблатява, а водораслите се разпространяват бързо. На повърхността изплуват мъртви риби – знак за липсата на кислород. Туристи и рибари споделят, че за първи път виждат подобна картина.
„Ситуацията е трагична. Подадохме няколко сигнала в МОСВ и на телефон 112. Дойдоха екипи, констатираха фактите, но конкретни действия няма“, заяви Стоян Писков, председател на Националното сдружение за развитие на водоемите.
Причини и последици
Според Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ основната причина за смъртността на рибата е липсата на кислород, в резултат на ниските нива и високите температури. В момента язовир „Батак“ е запълнен едва на 30%, докато преди година обемът е бил около 60%. Притокът също е драстично намалял – от 7 куб.м/сек през 2022 г. до едва 0,6 куб.м/сек това лято.
Драстичният спад засяга не само рибните популации, но и целия туристически сектор в района. Лагерите на рибарите са изчезнали, а посетителите са шокирани от гледката на мъртва риба по брега.
Водата – за ток и напояване
Отговорните институции уточняват, че източването на язовира се извършва по график, одобрен от министъра на околната среда. Водата се използва основно за производство на електроенергия и за напояване на земеделските площи в Пазарджишко и Пловдивско.
„Водата, която отива за енергетика, после се използва за поливане. Тя не стига до Гърция или Турция, а се насочва по каналите към земеделските земи по северната страна на Марица“, обяснява Васил Узунов, директор на Басейновата дирекция.
Перспективи за възстановяване
Експерти посочват, че реално възстановяване на водния обем може да се очаква едва през есенно-зимния период, когато валежите повишат притока. Дотогава обаче рискът за екосистемата и за местния туристически бизнес остава сериозен.
Публикувай коментар