Софроний Врачански, със светско име Стойко Владиславов, е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец. Още от ранните си години проявява интерес към духовното знание, въпреки че първоначално работи като абаджия. Образова се в килийно училище и през 1762 г. е ръкоположен за свещеник.
Срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. се оказва повратна точка в живота му – той преписва „История славянобългарска“ и така оставя за поколенията известния Първи Софрониев препис. По-късно приема монашески обет и през 1794 г. е избран за епископ на Враца.
След размириците във Враца и обиколките си из Северна България, Софроний се установява във Влашко, където развива активна духовна и обществена дейност. Там създава най-значимите си произведения, сред които е и „Кириакодромион, сиреч Неделник“ – първата новобългарска печатна книга, издадена през 1806 г. в Ръмник. С нея той поставя основите на новобългарската литература и книжовен език.
Освен духовен водач, Софроний е и обществен деец – представлява българския народ пред руското командване след Руско-турската война и се стреми да привлече вниманието на великите сили към българския въпрос.
Умира на 23 септември 1813 г. в Букурещ, а през 1964 г. е канонизиран за светец от Българската православна църква. Делото му го превръща в един от най-светлите образи на Българското възраждане.
Публикувай коментар