На 27 декември Православната църква отбелязва Стефановден – денят, посветен на първия християнски мъченик Св. Стефан. Той е създател на първата християнска общност, която започнала бързо да набира последователи. Завистта на юдеите към неговия успех довела до жестоко обвинение в измама и убийството му с камъни. Според преданието единствената, която се молела за него до последния му дъх, била Света Богородица.
Стефановден е третият ден от Коледните празници и последният за календарната година. Семейството се събира около богата трапеза с месни ястия. Най-характерни са свинското с кисело зеле и баницата с месо. Младите семейства почитат традицията да посетят своите кумове или по-възрастни роднини.
Празникът е свързан и с един от най-интересните обичаи – ладуване. Него извършват неомъжените моми, които гадаят за бъдещия си съпруг. Те поставят китки, вързани с пръстени или лични предмети, в менче с вода. На следващата сутрин една от тях, облечена като булка, вади китките и нарича за любов и щастие. Вярва се още, че ако момата сложи ечемик под възглавницата си, ще сънува своя избраник.
Стефановден бележи и началото на т.нар. Мръсни дни – период, през който хората се пазят от зли сили и следват редица забрани. Особено жените извършват предпазващи ритуали, за да не допуснат злото в дома си.
На този ден празнуват стотици хиляди българи. Освен именниците Стефан, Стефка и Станислав, празник имат и всички, носещи имена, произлизащи от думата „стефан“, която означава „венец“, „корона“ – символ на победата и достойнството.
Стефановден е празник на семейната хармония, вярата и надеждата за благополучие през новата година. Нека е честито на всички именници!
Публикувай коментар