На 8 февруари православната църква почита паметта на Свети пророк Захария Сърповидец – една от най-значимите фигури сред малките пророци в Стария завет. Според историческите сведения и библейските предания, Захария е живял през VI век пр. Хр. и е единадесетият от т.нар. малки пророци.
Пророк Захария изиграва ключова роля в духовния живот на своя народ, като убеждава княз Зоровавел да възстанови Йерусалимския храм – символ на вярата и надеждата за израилтяните. Най-уникалното в неговото дело обаче е пророчеството за раждането на Иисус Христос, направено няколко века преди самото събитие – думи, които завинаги му отреждат място в Библията.
Прозвището Сърповидец идва от негово видение, в което сърп, спускащ се от небето, покосява неправедните хора – символ на Божия съд и справедливост. Пророкът умира около 520 г. пр. Хр. и скоро след това е почитан като светец.
Името Захари (Захарий) е с древноеврейски произход и означава „Божия памет“. То е популярно не само в България, но и в Русия, Грузия и Армения. Смята се, че мъжете с това име са отговорни, трудолюбиви и силно привързани към семейството си.
На този ден имен ден празнуват: Захари, Захарина, Захарин, Зарин, Зара, Заро, Зарко, Заша и Зашо.
8 февруари е повод не само за празник, но и за припомняне на силата на вярата, пророчеството и духовната памет, които Свети пророк Захария Сърповидец оставя след себе си.
Публикувай коментар