На 2 януари православната църква почита паметта на Свети Силвестър, папа Римски – ден, изпълнен с традиции и народни вярвания. Известен още като Карамановден, Волски празник или Риначовден, този празник е посветен на едрия рогат добитък – волове, коне и биволи, които в миналото са били основна опора в селския труд.
Традиции и обичаи
Празникът има дълбоко символичен характер, свързан с ритуално почистване на оборите. В нощта срещу деня на Свети Силвестър младежи, коледували по-рано, събрани в дружини, посещават домове, в които има едър добитък. Стопаните предварително приготвят дарове като пита, месо и вино, които оставят в оборите. Младите мъже, наречени „риначи“, почистват оборите и вземат поднесените им дарове, напускайки дома тихомълком.
Интересен е обичаят момичета да подготвят специален подарък, обикновено пешкир, за любимите си, които идват в нощта на ритуала. На трапезата на този ден не се слагат свинско месо и сланина, за да се осигури здравето на животните.
Свети Силвестър – покровител на животните
Легендите за Свети Силвестър разказват за неговата свята вяра и чудеса. Според едно предание, магьосникът Замврий умъртвил вол чрез магия. Свети Силвестър доказал силата на истинския Бог, като възвърнал живота на животното със своята молитва. Именно затова той е почитан като защитник на животните, особено на воловете.
Поверия и именници
Според народното вярване, ако момък открие кукуряк на Свети Силвестър, той и воловете му ще бъдат здрави през годината.
На този ден имен ден празнуват хора с имената Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Пламен, Пламена, Горан и Горица.
Свети Силвестър не е просто религиозен празник – той е символ на уважение към труда и животните, които са осигурявали препитание на поколения българи.
Публикувай коментар