В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва един от най-обичаните пролетни празници – Тодоровден. Денят е известен още като Тодорова събота, Конски Великден и Тудорица, а датата му, подобно на Великден, се определя по лунния календар и винаги се пада в първата събота от Великия пост.
Празникът съчетава в себе си дълбока християнска символика и богато народно наследство, свързано със здравето на конете, настъпването на пролетта и надеждата за плодородна година.
Почит към свети Теодор Тирон
На този ден православните християни почитат паметта на свети Теодор Тирон – великомъченик от IV век. Макар Църквата да отбелязва мъченическата му смърт на 17 февруари (1 март стар стил), главното възпоменание е именно в първата събота от Великия пост.
Причината за това е чудо, станало десетилетия след смъртта на светеца. По времето на император Юлиан Отстъпник, известен с опитите си да възстанови езичеството и да отслаби християнството, било наредено постните храни на пазара в Константинопол тайно да бъдат поръсени с кръв от езически жертви. Целта била християните, без да знаят, да нарушат поста си и да бъдат унизени.
Според преданието св. Теодор Тирон се явил насън на архиепископ Евдоксий и го предупредил за коварния замисъл. Светецът заръчал вярващите да не купуват нищо от пазара, а да си приготвят коливо – варено жито, което да бъде тяхната храна през тези дни. Така християните били спасени от оскверняване, а императорът останал посрамен.
Оттогава в първата събота на Великия пост в църквите се вари и благославя жито в чест на светеца.
Конски Великден – празник на силата и пролетта
В българския народен календар първата седмица на Великденските пости се нарича Тодорова неделя, а съботният ден е посветен на конете. Затова празникът е популярен като Конски Великден.
Традиционно се организират кушии – състезания с коне, в които участват както професионални ездачи, така и любители. Надбягванията са символ на здраве, сила и мъжество, а победителите получават венци, кърпи или други дарове.
Свети Тодор е един от най-почитаните от българите светци-конници. В народните вярвания той е небесен покровител на конете и пазител на земята.
Легендата за св. Тодор и идването на лятото
Според поверието на този ден свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, той забожда копието си в земята, а докато се моли, от мястото започва да се издига пара – знак, че земята се стопля и пролетта идва.
Тази легенда свързва празника не само с християнската вяра, но и с древните представи за природния кръговрат и обновлението на живота.
Какво се слага на трапезата за Тодоровден?
Тъй като празникът се пада по време на строгия Великденски пост, трапезата е изцяло постна. Традиционно се приготвят:
- пита с мая
- варено жито (коливо)
- леща
- гъбена чорба
- постни ястия от боб и зеленчуци
Житото се носи в църквата за освещаване и се раздава за здраве.
Кой празнува имен ден на Тодоровден?
На Тодоровден имен ден празнуват всички, които носят имената:
Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.
Тодоровден – жива традиция в съвременна България
Днес Тодоровден продължава да бъде един от най-цветните и обичани празници в България. В много села и градове се организират празнични програми, фолклорни събори и конни състезания, които събират хора от цялата страна.
Празникът съчетава вяра, история и народна памет – символ на надеждата, че след зимата винаги идва пролет, а след изпитанията – възраждане.
Тодоровден е ден за здраве, сила и благословение – за хората, за конете и за земята.
Публикувай коментар