Днес вдигаме наздравици в чест на една от най-ярките фигури в историята на българския бокс - трикратният световен и трикратен европейски шампион Серафим Тодоров. На 55 години, Сарафа остава легенда, вдъхновяваща и до днес с невероятните си постижения.
Серафим Тодоров е роден на 6 юли 1969 година в Пещера. Той започва своята боксова кариера в аматьорския бокс, където става световен шампион в категория до 54 килограма през 1991 година. Талантът и упоритостта му му осигуряват още две световни титли - през 1993 и 1995 година, този път в категория до 57 килограма.
Европейските титли на Тодоров също не са малко. Той печели златото на европейските първенства през 1989, 1991 и 1993 година, утвърждавайки се като един от най-добрите боксьори на континента.
Един от най-запомнящите се моменти в кариерата на Серафим Тодоров е участието му на Олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Въпреки че заминава за Щатите след само 23 дни тренировки, той успява да спечели сребърното отличие. На полуфинала на турнира, Тодоров побеждава бъдещото страшилище на професионалния ринг Флойд Мейуедър. Мейуедър, който прекрати кариерата си с впечатляващите 50 победи в 50 мача, никога не забрави тази загуба от българина.
За своите постижения, Серафим Тодоров е избран два пъти за Спортист номер 1 на България - през 1991 година и две години по-късно през 1993 година. Втората награда е особено значима, тъй като той изпреварва в класацията самия Емил Костадинов, героят от "Парк де Пренс".
Днес, на 55 години, Серафим Тодоров остава символ на сила, решителност и успех в българския спорт. Историята му продължава да вдъхновява младите спортисти и да напомня за величието на българския бокс на световната сцена.
Румен Радев
Жив и здрав бат Сараф