Велика събота е най-тихият и най-смисленият ден в православния календар. Това е денят, когато Христос, след като е бил разпънат, лежи телом в гроба, а духом слиза в ада, за да разкъса неговите вериги и да отвори пътя към вечния живот. Този ден съчетава тъга и тиха радост – предчувствие за чудото на Възкресението.
Според Евангелието, Йосиф от Ариматея и Никодим погребват Христос с почит и благовония, а фарисеите поставят стража на гроба, страхувайки се Неговото слово да не се изпълни. Но в този „най-благословен седми ден“, както го нарича Църквата, тайната на спасението вече действа. Христос е в гроба, но побеждава смъртта.
Богослуженията на Велика събота са едни от най-дълбоките в православната традиция – тържествени, светли и изпълнени с очакване. Вечерната литургия се слива с началото на Пасха, а в полунощ започва радостната вест за Възкресението.
По традиция, този ден е посветен на молитва, тишина и размисъл. Въпреки това много домакини довършват приготовленията за Великден – боядисват яйца и пекат козунаци. Постът продължава, но е разрешена топла храна без мазнини. Не се работи, не се вдига шум, не се празнува – денят изисква смирение и почит към Христовата саможертва.
На 19 април православната църква почита и Св. Йоан Вехтопещерник – монах, прекарал живота си в молитва и пост в пещерата на св. Харитон край Йерусалим.
Велика събота е вратата към светлината. Това е денят, в който смъртта губи силата си, а надеждата за нов живот се ражда в тишината на гроба.
Публикувай коментар