На 14 февруари 2026 г. отбелязваме три големи празника и първата за годината Голяма задушница – Месопустна. Денят съчетава в себе си смирение и почит към покойните, духовна памет за делото на Свети Кирил, както и празничното настроение на Трифон Зарезан и Свети Валентин.
Месопустна (Вселенска) задушница – молитва за душите на починалите
Тази година първата Голяма задушница се пада на 14 февруари. Наричана още Вселенска, тя винаги се отбелязва в съботата преди Месни заговезни. В този ден православните християни отправят молитви за душите на своите починали близки, а църквата извършва заупокойни служби.
Особеното на Месопустна задушница е, че се отдава почит и на онези, които са починали внезапно – при бедствия, по време на път или в обстоятелства, при които не е било възможно да бъдат изпратени подобаващо. Денят е време за смирение, прошка и надежда за Божията милост.
По традиция близките посещават гробовете, почистват ги, украсяват ги с цветя, палят свещи – символ на безсмъртието на душата, кадят с тамян и преливат вино „на кръст“. Раздават се хляб, варено подсладено жито, баница, вино и дребни сладки с думите „Бог да прости“ или „За Бог да прости“. В някои домове се оставя и празен стол на трапезата – знак, че покойният остава част от семейството.
Задушница е израз на християнската вяра във възкресението и вечния живот, както и напомняне, че паметта и любовта надживяват времето.
Успение на Свети Кирил Славянобългарски
На 14 февруари Българска православна църква почита Успението на Свети Кирил – Константин Философ, създател на славянската азбука заедно със своя брат Свети Методий.
Роден в Солун в семейството на Лъв и Мария, Кирил получава блестящо образование в Магнаурската школа в Цариград и си спечелва прозвището „Философ“. По-късно, заедно с Методий, създава славянската писменост и превежда богослужебните книги на езика на солунските българи, поставяйки основите на славянската книжовност и култура.
Свети Кирил умира в Рим през 869 г., където е погребан в базиликата „Свети Климент“. Делото му остава живо и до днес като символ на просвета и духовност.
Трифон Зарезан – празникът на лозаря и виното
На същата дата българите отбелязват и Трифон Зарезан – деня на лозаря, посветен на труда и любовта към лозата, гроздето и виното. Празникът се чества официално у нас от 1962 г., в деня на Свети мъченик Трифон.
По традиция мъжете отиват на лозята с обредна пита, печена кокошка и бъклица с вино. След молитва те извършват ритуала „зарязване“, като отрязват по три пръчки от лозите и ги поливат с вино за берекет. След това се избира „цар на лозята“, окичен с венци от лозови пръчки, и започва общото угощение – символ на надеждата за плодородна година.
Свети Валентин – празникът на любовта
14 февруари е и денят на Свети Валентин – католически празник, посветен на любовта. Още от Средновековието датата започва да се свързва с романтичната обич, а през XIV век се утвърждава традицията да се разменят любовни послания – валентинки.
Днес символите на празника са сърцето и образът на крилатия Купидон, а влюбените използват деня, за да изразят чувствата си.
Така 14 февруари обединява в едно паметта към починалите, почитта към духовното наследство, празника на труда и виното и тържеството на любовта – ден, в който българската традиция и световните обичаи се преплитат по уникален начин.
Публикувай коментар