С началото на Страстната седмица християнският свят навлиза в най-съкровения и значим период преди Възкресение Христово – време за смирение, покаяние и духовно пречистване.
Страстната седмица, наричана още Велика, е посветена на последните дни от земния живот на Спасителя Иисус Христос – Неговите страдания, разпятие, смърт и Възкресение. След възкресяването на Лазар и тържественото Му посрещане в Йерусалим, Христос съзнателно поема пътя към саможертвата в името на спасението на човечеството.
Всеки ден от седмицата е наречен „велик“ и „свят“, като в храмовете се отслужват специални богослужения, които припомнят събитията от последните дни на Христос и Божията милост към хората.
През първите три дни – Велики понеделник, вторник и сряда – се извършва т.нар. „Последование на Жениха“. Това е едно от най-покайните богослужения, което се отслужва вечер, макар да има утринен характер. Името идва от първото песнопение „Ето, Женихът идва“, вдъхновено от притчата за десетте девици.
На Велики понеделник Църквата припомня как Христос изгонва търговците от храма, утвърждавайки го като дом за молитва. В същия ден се почита и старозаветният патриарх Йосиф – символ на невинното страдание и предобраз на Христос.
Велики вторник е посветен на притчата за десетте девици и на поуките за духовна бдителност и готовност. Припомня се и притчата за талантите, която подчертава отговорността на човека към даровете, които е получил.
На Велика сряда се възпоменава покаянието на грешницата, помазала Христос с миро, както и предателството на Юда Искариот, който се съгласява да Го предаде срещу тридесет сребърника. В този ден за последен път се отслужва Литургия на Преждеосвещените дарове.
Страстната седмица продължава с най-драматичните събития от християнската история, които водят до Възкресението – символ на надеждата и вечния живот.
Публикувай коментар