На 5 януари отбелязваме Попова Коледа – денят преди Богоявление (Йордановден). Празникът, наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст и Водокръщи, е важна част от зимните български обичаи, свързани с народните вярвания и християнските ритуали.
Прогонване на "мръсните дни"
В народната традиция Попова Коледа слага край на т.нар. „мръсни дни“, които започват на Коледа (25 декември) и продължават до Кръстовден. Смята се, че през този период на земята бродят нечисти сили и царува космически хаос. В християнската вяра тези дни са известни като "некръстени", защото новороденият Исус Христос още не е получил Светото Кръщене.
На Зимния Кръстовден се изпълняват ритуали за прочистване и защита от злото. В църквите се отслужва литургия, при която свещеникът освещава вода, пускайки в нея кръст. След това, с китка босилек, поръсва домовете за здраве и прогонване на болести и лоши сили. Домакините добавят монета в котлето със светена вода – символ на благополучие.
Водните обреди на Водокръщи
Този ден поставя началото на поредица от водни обреди. Вторият е Йордановден (6 януари), а третият – Ивановден (7 януари). В някои региони Йордановден и Ивановден се наричат съответно "мъжка Водица" и "женска Водица".
Традициите на Зимния Кръстовден включват вярването, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря. Само праведните могат да видят този момент, а ако си пожелаят нещо, то непременно ще се сбъдне. Също така се вярва, че реките и потоците спират за миг, за да се пречистят, а животните и птиците проговарят с човешки глас. В Родопите разказват, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
Совойниците – пазители на традицията
В някои региони на Югоизточна и Северна България празникът е свързан с обичая на совойниците. Това са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Те посещават домовете с китка босилек и „мълчана вода“, наричайки за здраве и късмет. С тях вървят по-малки момичета, които събират даровете – пари, брашно, плодове, орехи, лук. Този обичай е подобен на коледарските наричания, но е свързан с пречистващата сила на водата.
Трапезата на Попова Коледа
На Попова Коледа трапезата е постна. Традиционните ястия включват боб, постно зеле, сърми и плодове. В някои райони се приготвя обредна пита с пара, подобно на тази за Коледа.
Именници на Зимния Кръстовден
Имен ден празнуват всички, които носят имена, свързани с кръста: Кръстьо, Кръстана и производни.
Зимен Кръстовден е празник, който съчетава в себе си народни вярвания и християнска символика. Той носи послание за пречистване, ново начало и вяра в доброто.
Публикувай коментар