Датата 9 септември 1944 г. остава една от най-спорните и противоречиви в новата българска история. За едни тя символизира радикална промяна и начало на социалистическа държава, за други е денят, който слага край на демокрацията и частната собственост, и поставя България в зависимост от Съветския съюз.
Историкът проф. Пламен Павлов определя 9 септември като „голямата национална катастрофа на ХХ век“. Той подчертава, че събитията не бива да се игнорират или представят едностранчиво – последиците им са многопластови и все още оказват влияние върху българското общество. Според него травмите от тази дата са не само исторически, но и психологически, и нацията трудно се освобождава от тях.
Исторически контекст
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и властта е поета от Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев, с подкрепата на Червената армия. България прекъсва отношенията си с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Последвалите месеци са белязани от масови насилия и репресии. Според различни оценки броят на убитите в периода е между 20 000 и 40 000 души. В края на 1944 г. е създаден т.нар. Народен съд, който произнася 2 730 смъртни присъди срещу министри, депутати, журналисти, свещеници и представители на българския елит.
Оценките през годините
До 1989 г. официалната историография определя 9 септември като „социалистическа революция“, а преди това – като „народно въстание“. След промените от 1989 г. датата все по-често се описва като „военен преврат“. Липсата на единодушна оценка показва дълбокото разделение в българското общество и до днес.
Заключение
9 септември 1944 г. бележи повратен момент в българската история. Той променя политическия и икономическия курс на страната за десетилетия напред, оставяйки след себе си тежки последици. Днес обществото ни продължава да търси балансирана и обективна оценка на тази съдбовна дата.
Публикувай коментар