На 18 януари Православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики – един от най-значимите християнски богослови и духовни водачи. Празникът е известен в народния календар като Атанасовден или „Среди зима“ и е съпътстван от множество обичаи, вярвания и традиции, запазени и до днес.
Кой е Свети Атанасий Велики
Свети Атанасий Велики е роден през 295 година в египетската столица Александрия в семейство на бедни, но дълбоко вярващи християни. Благодарение на своята любознателност и талант той получава отлично образование.
Едва 23-годишен, Атанасий е ръкоположен за дякон и участва в Първия Никейски вселенски събор, където се поставят основите на християнското вероучение. Пет години по-късно той става епископ, а впоследствие и архиепископ на Александрия.
Като духовен водач Атанасий води непримирима борба срещу арианската ерес, защитавайки учението за божествената същност на Исус Христос. Умира на 2 май 373 година, а делото му остава завинаги в историята на християнството.
Свети Атанас – властелин на снеговете и ледовете
В българските народни вярвания Свети Атанас е смятан за властелин на зимата, снеговете и ледовете. Според поверието от Атанасовден зимата започва да си отива, а природата се подготвя за пролетта.
Легендата разказва, че светецът, облечен в копринена риза, яхва белия си кон и се качва в планината, откъдето извиква:
„Иди си, зимо, идвай, лято!“
Затова празникът е наричан още „Среди зима“.
Атанасовден и Свети Антон – братя ковачи
Според народните представи Свети Антон, честван ден по-рано (17 януари), е по-малкият брат близнак на Свети Атанас. Във фолклора двамата светци са изобразявани като ковачи, които „коват“ здравето на хората.
Затова Атанасовден се почита като професионален празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Празник срещу болести, чума и шарка
Атанасовден се смята и за ден за умилостивяване на болестите, най-вече чумата и шарката. По тази причина жените пекат малки питки, които надупчват с вилица, за да „не надупчи шарката лицата на децата“.
В този ден не се шие и не се плете, тъй като се вярва, че убожданията зарастват трудно и могат да донесат болести.
Черното пиле – курбан за здраве
В някои райони на България за Атанасовден се прави курбан от черно пиле, приготвено с ориз. От храната се раздава на съседи и близки за здраве и защита от болести.
Черната перушина не е случайна – според вярванията тя притежава магична сила, предпазва от уроки, болести и зли сили. Затова перата често се запазват.
Друга традиционна храна за празника е свинско месо с бамя.
Огньове, хора и люлки
Ако времето е хубаво, хората излизат на открито – на поляни и мегдани, където играят хора и се люлеят на люлки за здраве. В някои населени места се палят обредни огньове, които всички прескачат за сила и късмет.
Значение на името Атанас и именици
Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен“.
На Атанасовден имен ден празнуват:
Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка и Тина.
Публикувай коментар