На Великден отбелязваме Възкресение Христово, ден, който се счита за един от най-свещените в християнството. Този празник е свързан с радост и веселие, както и със символични молитвени призиви за радост.
Празникът е известен и като Пасха, като има подобия с юдейския празник, след който, според християнската традиция, Христос възкръснал. Наименованията "Великден" и "Пасха" се използват за да се отрази значимостта и величието на този ден.
Християните подготвятся за този празник със седмици на предварителна подготовка, подобно на подготовката за посрещане на скъп гост. Постът, молитвата и духовната нагласа към смирение и покаяние са основните елементи на тази подготовка, която подсилва любовта към ближния.
Традиционният поздрав за Великден е "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистину воскресе!". Празничната песен "Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав" изразява вярата във възкресението на Христос и победата му над смъртта.
Богослужението за Възкресение Христово започва в полунощ и отбелязва събитията от нощта на Възкресението, когато ангелът свалил камъка от гроба, а войниците, поставени да го пазят, били поразени от сиянието и страх.
Според християнската традиция Христос възкръснал с тяло, което не било ограничено от материални прегради, като гробът бил празен, както установили първите свидетели, апостолите Йоан и Петър.
Традициите за празника включват украса с червени и бели яйца, както и приготвяне на великденски обредни хлябове, които се споделят със семейството и кумовете. Децата и възрастните се забавляват с игра с червени яйца, вярвайки, че победителят ще има здраве и късмет през годината.
За народа Великден символизира възродението на природата и победата на пролетта над зимата.
Публикувай коментар