Денят след Димитровден е известен в българския народен календар като Мишкин ден – празник, свързан с древни обичаи и вярвания за предпазване на дома и реколтата от гризачи.
Според народните традиции на този ден жените не трябвало да шият, режат с ножици, секат дърва или месят хляб. Вярвало се, че така ще предпазят дрехите, зърното и посевите от острите зъби на мишките. Дори произнасянето на думата „мишка“ се смятало за лоша поличба.
Един от интересните обичаи повелявал най-възрастната жена в дома със затворени очи да замаже с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуалът символично трябвало да затвори очите и устата на гризачите.
В някои краища на България приготвяли обредна пита, която намазвали с мед, за да предпазят домашния хляб. При нашествие на гризачи се организирал и необичаен обичай, наречен „Мишкина сватба“ – ритуал, при който две мишки били обличани символично като младоженци и изнасяни далеч от селото.
Според една от народните легенди мишките се появили, след като свети Нестор пробол с копие корема на боеца Лий. Друга легенда ги свързва с дявола.
На Мишкин ден имен ден празнуват Нестор и всички с производни имена. Празникът е част от богатото българско фолклорно наследство, съхранило любопитни вярвания и обичаи, предавани от поколение на поколение.
Публикувай коментар