Цената на златото отчита най-силния си седмичен спад от 2020 г., след като пазарите реагираха на растящите енергийни цени, по-силния долар и намаляващите очаквания за понижение на лихвите. Инвеститорите са притеснени от нарастващия инфлационен риск и промяната в политиката на централните банки.
Златото се търгува около 4663 долара за тройунция, като за седмица губи близо 7%. Това е най-голямото понижение от март 2020 г., а от края на февруари ценният метал е поевтинял с над 10% след геополитическото напрежение около Иран.
При останалите благородни метали се наблюдава обратна тенденция – среброто поскъпва до 73.75 долара за тройунция, платината достига 2012.95 долара, а паладият нараства до 1478.78 долара. Това показва пренасочване на инвеститорски интерес към алтернативни активи.
Основният натиск върху златото идва от повишения инфлационен риск и по-високите енергийни цени, които карат Федералния резерв на САЩ да бъде по-предпазлив относно намаляването на лихвите. В такава среда златото губи част от привлекателността си, тъй като не носи доходност.
Допълнителен фактор е поскъпването на долара и ръстът на доходността по американските облигации, както и изтеглянето на средства от златни ETF фондове. Част от инвеститорите продават позиции, за да компенсират загуби на други пазари, което засилва натиска върху цената.
Кратък бизнес анализ:
Спадът на златото показва промяна в инвестиционните настроения – капиталът се насочва към активи с по-висока доходност и към индустриални метали. Ако високите енергийни цени и силният долар се запазят, златото може да остане под натиск в краткосрочен план. В дългосрочен аспект обаче геополитическото напрежение и инфлацията могат отново да върнат интереса към него като защитен актив.
Публикувай коментар