Пет точки ще включва дневният ред на извънредното Общо отчетно-изборно събрание на Сдружението с нестопанска цел ФК „Хебър 1918“. По две от тях президентът на клуба Валентин Василев следва да представи отчет за финансовото и спортно-техническото състояние на клуба след първия полусезон на 2025–2026 г., а други две засягат освобождаване и избор на нови членове на Управителния съвет.
На този фон обаче сериозен обществен отзвук предизвикаха публичните въпроси и твърдения на общинския съветник от „Величие“ Атанас Павлов, който чрез видео в социалните мрежи насочи вниманието към липсата на прозрачност около финансирането на клуба и най-вече на Детско-юношеската школа (ДЮШ) на Хебър.
„Има ли изобщо отчет?“
Повод за реакцията на Павлов е точка 4 от дневния ред на Общинския съвет – предложение за допълнително целево финансиране на ДЮШ „Хебър“ в размер на 350 000 лв внесена от Румен Димитров. Според него обаче, преди да се гласуват нови средства, обществото има право да знае как са похарчени вече получените.
По данни, които по думите му циркулират в града, през 2025 г. Хебър е получил:
- 250 000 лв. общинска субсидия
- около 197 000 лв. от УЕФА
- приходи от такси на около 320 деца, трениращи в школата – по 80 лв. месечно, или приблизително 25 000 лв. на месец
„Грубо казано, говорим за близо 1 милион лева годишно приходи за ДЮШ. А сега ми кажете – има ли отчет за тези пари?“, пита риторично Атанас Павлов.
„Къде са отишли средствата?“
С ирония съветникът поставя въпроса дали средствата, които официално би трябвало да отиват за развитието на децата, не са използвани за съвсем други цели.
„Аз откъде да знам дали тези пари са отишли за ДЮШ, или за казина, дискотеки, силикони, ремонти по къщи? За всичко могат да отидат, когато няма отчет“, заявява Павлов.
Той подчертава, че дори личните средства, за които президентът Валентин Василев твърди, че е вложил в школата, не са подкрепени с отчетни документи. „Няма отчет – няма доказателство“, категоричен е общинският съветник.
Моделът „дай общината“ под въпрос
Атанас Павлов поставя и принципен въпрос за философията на управление на един спортен клуб с нестопанска цел. Според него идеята на ДЮШ е ясна – инвестиция в деца, развитие и последващи трансфери, които да носят приходи обратно в клуба.
„Развиваш децата, продаваш ги, парите се връщат в школата. Самоиздържаш се. Не просиш постоянно от Общината“, казва той, като дава пример с хипотетичен трансфер на млад футболист за стотици хиляди евро.
По думите му на сесията е бил зададен конкретен въпрос – колко деца от школата са преминали във възрастния отбор на Хебър и колко са продадени на други клубове. Отговор обаче не е последвал.
„Потънали“ такси и ескалация на напрежението
Особено остро Павлов коментира твърденията, че средствата от таксите на децата „са потънали“.
„25 000 лева всеки месец потъвали. Къде потъвали? Това да не е Титаник? В казино ли, къде?“, пита той, добавяйки, че след това същите хора отиват при кмета и Общинския съвет с искане за още пари.
Според думите му по време на почивката на заседанието на Общинския съвет е имало обиди, заплахи и дори опити за физическа саморазправа – факт, който допълнително изостря общественото напрежение около темата.
Редно ли е?
В заключение Атанас Павлов поставя въпрос, който остава без официален отговор: редно ли е при липса на ясен и публичен отчет гражданите и данъкоплатците на Пазарджик да бъдат натоварвани с допълнително финансиране, при положение че става дума за клуб с приходи за стотици хиляди левове и при наличието на десетки други спортове и хиляди други деца в града.
Въпросът за прозрачността, отчетността и справедливото разпределение на публичните средства остава открит – и все по-настойчиво задаван.
Публикувай коментар