Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сирни поклади, е един от най-важните празници в българските народни традиции. Той се отбелязва всяка година в неделя, седем седмици преди Великден, и символизира както началото на Великденския пост, така и пречистването на духа и тялото чрез ритуали, свързани с огъня и прошката.
Прошката – сърцевината на празника
На този ден всички роднини се „прощават“, като по-младите посещават по-възрастните, за да поискат прошка. Обичаят изисква по-младите да направят три поклона, да целунат ръка на по-възрастния и да изрекат „Прощавай!“. В отговор получават благословия с думите „Простено да ти е!“. Тази традиция носи името „Прощални заговезни“, а денят е известен още като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“.
Ритуалите с огъня
Сирни Заговезни е тясно свързан с пролетното възраждане на природата, а един от основните елементи на празника е паленето на ритуални огньове. Те символизират пречистването и обновлението. В различни части на България тези огньове носят различни имена – катралник, пълелия, ойлалия, овратник. Хората прескачат огъня за здраве и късмет, а младежите хвърлят запалени факли и огнени стрели, за да пречистят нивите и да осигурят плодородна година.
Празничната трапеза и обичаят „хамкане“
На празничната трапеза на Сирни Заговезни присъстват млечни продукти, яйца и бяла халва – последните храни, които се консумират преди строгия пост. Един от най-забавните и очаквани ритуали е „хамкането“ – на бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или сварено яйце. Децата се опитват да го захапят без помощта на ръцете, а след това връвта се запалва, което е своеобразен ритуал за гадаене на бъдещето.
Сирни Заговезни е празник на пречистването, обновлението и семейната сплотеност. Той съчетава християнски и езически елементи, напомняйки за връзката между човека, природата и духовното извисяване. В този ден прошката е най-важният дар, който всеки може да даде и получи.
Публикувай коментар