2025 г. се очерта като повратен момент за глобалния бизнес – не заради единична криза, а заради натрупването на системни рискове, които променят самата логика на международната икономика. Данните от новото международно допитване на Световния икономически форум (СИФ), публикувано в навечерието на форума в Давос и цитирано от Ройтерс, очертават ясна тенденция: глобалното сътрудничество отслабва, а компаниите са принудени да работят в все по-фрагментирана и непредвидима среда.
Отворените пазари – от правило към изключение
Фактът, че 43% от бизнес лидерите смятат, че правенето на бизнес през 2025 г. е по-трудно спрямо предходната година, не е просто сигнал за временни затруднения. Той отразява по-дълбока структурна промяна. Нарастващите бариери пред търговията, движението на капитали и таланти вече не са периферно предизвикателство, а централен фактор за корпоративните стратегии.
Показателно е, че близо 40% от анкетираните директно свързват тези ограничения с влошаването на бизнес климата, докато едва 10% отчитат подобрение. Това подсказва, че светът постепенно се отдалечава от модела на глобална интеграция, който доминираше през последните три десетилетия.
Геополитиката като бизнес риск №1
Особено тревожен е спадът в международното сътрудничество в областта на мира и сигурността. 42% от бизнес лидерите виждат влошаване в тази сфера – показател, който ясно демонстрира как геополитиката се превръща от „външен фактор“ в ключов бизнес риск.
Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да обяви нова серия от мита срещу основни търговски партньори през април действа като катализатор на тази несигурност. Макар част от мерките впоследствие да бяха смекчени чрез двустранни договорки, щетите върху доверието вече са нанесени. Както се посочва в доклада на СИФ, именно тези ходове повдигат „сериозни въпроси за бъдещето на търговията“.
Компаниите се адаптират, но на висока цена
Любопитен, на пръв поглед парадоксален, извод от проучването е, че 60% от бизнес лидерите не посочват търговските сътресения като основен проблем. Това обаче не означава липса на ефект, а по-скоро ускорена адаптация. Диверсификация на веригите за доставки, регионализация на производството и преструктуриране на глобалните операции вече се превърнаха в стандартна практика.
Тази трансформация обаче има своята цена – по-високи разходи, по-ниска ефективност и необходимост от значителни инвестиции в управление на риска и геополитическа експозиция.
Климатът – разделителна линия между риск и възможност
Климатичната политика остава още една зона на напрежение. Макар 29% от респондентите да виждат влошаване на сътрудничеството в управлението на климата и природните ресурси, паралелните данни за инвестициите разказват различна история. Глобалните вложения във възобновяема енергия са нараснали с близо 10% през първата половина на 2025 г., а инсталираният соларен и вятърен капацитет се е увеличил с впечатляващите 67%.
Това показва, че дори при отслабващо международно сътрудничество, енергийната трансформация остава стратегически приоритет – не толкова по идеологически причини, колкото като инструмент за енергийна сигурност и дългосрочна устойчивост.
Песимизмът на експертите и новата бизнес логика
Още по-тревожна е оценката на експертите от Съветите за глобално бъдеще към СИФ, според които 85% смятат, че глобалното сътрудничество през 2025 г. се е влошило. Това подсказва, че компаниите навлизат в нов етап – не на временна реакция, а на стратегическо преосмисляне.
В този контекст 2025 г. не е просто „трудна година“, а година на окончателен преход. Бизнесът се учи да функционира в свят, в който устойчивостта, регионалната автономия и управлението на политическия риск са също толкова важни, колкото цената и ефективността. Фрагментацията вече не е изключение – тя се превръща в новото нормално.
Публикувай коментар