В дните от 15 до 17 юли българите отбелязват едни от най-старите и почитани летни обредни празници – Горещниците. Те са посветени на светците Кирик и Юлита (15 юли), св. Юлия (16 юли) и св. Марина (17 юли), известна още като Огнена Марина. Според народните вярвания това са най-горещите дни в годината – време на изпитания, почит към огъня и забрани.
В традиционната култура тези три дни се свързват с огъня не само като разрушителна стихия, но и като свещен дар от Бога. Затова не се работи – не се жъне, не се пали огън, не се меси хляб. Нарушаването на забраните се смята за опасно и можещо да предизвика бедствия.
В Северна България дните се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южната част – Люта, Чурута и Опална Марина. В този период хората се къпят в минерални извори с вярата, че ще са здрави през годината, а в някои региони започват и моминските седенки с обредно заклаждане на нов огън.
Кулминацията е на 17 юли – денят на св. Марина. Светицата е символ на небесния огън и покровителка на занаятчии, работещи с огън – хлебари, ковачи, грънчари. Вярва се, че има и лечебна сила – особено за болни на очи. Стотици поклонници всяка година посещават лековитото аязмо „Св. Марина“ край Джулюница.
Горещниците са време за почит и смирение – почит към силата на природата и огъня, и смирение пред духовното наследство на народа ни.
Публикувай коментар